ПОПЪПЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЪ̀ПЛЯМ, ‑яш, несв.; попъ̀пля, ‑иш и (остар.) ‑еш, мин. св. ‑их и (остар.) ‑ах, св., непрех. 1. Започвам да пъпля; запъплям. Тръни се закачаха в дрехите ни, .. Сетне прегазихме малка рекичка, дето се напълниха само ботушите с вода, попъплахме нагоре, запъхтени, изморени. Вл. Мусаков, СбЗР, 415. Един приятел офицерин .. пожела да намерим на руската карта на България .., селото Сливница .. Аз не бях чул такова име .. попъплах с пръсти и го намерих недалеко от София. Ив. Вазов, Съч. ХI, 123. Двата юнака [Георги и Петър] попъплале, като зъме, на корема си и след няколко минути са намирале между тревата и виделе пред себе си десет души добре облечени хора. Л. Каравелов, Съч. V, 161. // Прех.и непрех. Полазвам някого, нещо, запъплям по някого, нещо; попълзявам. Нещо ме попъпли. ^● Обр. Слухът попъпли, разпространи се като подпалена слама. Д. Спространов, С, 364. Щом свободата с трясък долетя, / попъпли Прага към височините. К. Христов, В, 102.

2. Пъпля малко, известно време.

◊ Мравки ме попъплят; мравки попъплят по тялото (снагата, гърба, кожата) ми. Разг. 1. Усещам изведнъж студ, от който потрепервам. 2. Обзема ме изведнъж страх, ужас или силно вълнение, от което обикн. потрепервам. Искърът шумеше страшно, тя видя отблясъка на тъмните му талази и мравки я попъплаха. Ив. Вазов, Съч. ХI, 11. Попъплят ме <ледени (студени, хладни)> тръпки; попъплят ми <ледени (студени, хладни)> тръпки по тялото (снагата, гърба, кожата). Разг. 1. Усещам изведнъж силен студ, от който потрепервам. 2. Обзема ме изведнъж силен страх, ужас и под., от които обикн. потрепервам. Хрътката дойде до воденицата, .. Огнянова попъплаха ледени тръпки .. Хрътката .. се спусна въз Огнянова .. Онбашият .. се обърна към Огнянова, ..: — Чорбаджи, отде това куче е сърдито на тебе? — Един ден, .., го ударих с камък — отговори с пресилено хладнокръвие Огнянов. Ив. Вазов, Събр. съч. ХIII, 1977 [еа].