ПОПЪРЖАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЪ̀РЖАМ, ‑аш, несв., прех. Диал. Псувам. "Дръжте го, той псува княза, княза попържа, дръжте го!" Ал. Константинов, БГ, 126. — Мама му да коля, какво става с този град? — загрижено рече най-старият от експертите (той така си попържаше), когато вече навлизаха в гарата. Хр. Пелитев, АЧ, 21. — Викам на Ганьо да чуляса конете, а той ме попържа .. На майка ме попържа. — Как ще те попържа — разфуча се Симеон. В. Ченков, ПС, 52. Докато ругаеше и попържаше с невъздържания си език, каишките сякаш сами лягаха в ръцете му, седлото зае мястото си. А. Гуляшки, ЗВ, 166. попържам се страд. и взаим. По вратите наклякали .. баби, които дигат оглушителна провинциална свада. Те се карат разпенени, една през друга се попържат, .., заканително размахват запретнати ръце. Д. Подвързачов, ПЧ [еа].