ПОПЪРЖНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЪРЖНЯ̀ ж. Диал. Псувня; попръжня. Сега попържните се изсипаха като из чувал върху циганина, псуваше чак Добрито, бачковският послушник. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 638. Бай Димо грозно ругаеше — да види у някого "Зора" .. Някой да подхвърли, че го чете с удоволствие и тогава бай Димо почваше артилерийски попържни. В. Андреев, С, 1872, кн. 9, 45. Съблякох си ризата и аз да се боря .. Тошоолу .. скочи да се бий, но не успя, тръгна си сърдит, с попържня. М. Кънчев, В, 136.