ПОПЪСТРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЪ̀СТРЯМ, ‑яш, несв.; попъ̀стря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Изпъстрям. Нинчо пусна от ягнарника сукалчетата. Те нахлуха с шумно блеене, попъстриха с белите си кожухчета стадото. Ст. Станчев, НР, 176. И дивни сиянья далеко, далеко / всред черните ощ висини / проникнаха в стълбове лунни — и пряко / попъстриха пенни вълни. К. Христов, ВС, 60. попъстрям се, попъстря се страд.

ПОПЪ̀СТРЯМ СЕ несв.; попъ̀стря се св., непрех. Разг. Изпъстрям се малко, донякъде; запъстрям се, поизпъстрям се, понапъстрям се. Круша ли зазрее, грозд ли се попъстри — той [Горан] там, той пръв ще заяде. Ц. Церковски, ТЗ, 135-136. Вагрила сама надникна в пещта да види дали се е попъстрил хлябът и влезе в стаята. М. Яворски, ХСП, 107.