ПОПЪТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЪ̀ТНО нареч. 1. На минаване, минавайки; пътем, пътьом. След срещата с Николов и Селски се отправихме към джумайска Бистрица — .. Попътно набавихме храна от колибите в планината и уталожихме продължителния глад. Сл. Трънски, Н, 650. Делегацията, .., е пътувала .. до Мексико .. Попътно са пренощували в Париж. Дем., 2002, бр. 50 [еа]. Той [Страсбург] играе ролята на кръстопът по две оси — север-юг и изток-запад .. не само търговците са оценявали неговото възлово положение. Не по-малък е и броят на войниците, минали през него от всички посоки — попътно или за да го завладеят. Е 2001, 1999, бр. 1-2 [еа]. Попътно открито съкровище.

2. Прен. Покрай, между другото, в процеса, хода на нещо друго; пътем, пътьом. Той [автомобилът на Туркин] се оказва и ценна селскостопанска машина, която е в състояние да изпълнява много важна селскостопанска работа, при това "попътно", без да губи нито време, нито гориво. М. Ненкова, МГ (превод), 101. Хубаво е за инока да избегне съблазни и всякакви прелести, хубаво и попътно са пост и изнурение на тялото чрез непрестанен труд. Ст. Загорчинов, ДП, 290. Според Камю животът беше "нечовешка игра, където абсурдът, надеждата и смъртта си разменят реплики". "Не може да бъде" настоява, че тази игра е човешка. Поставяйки попътно съвсем изненадващия за американски .. филм въпрос за отговорността на изкуството като манипулатор на живота. Кап., 2007, бр. 20 [еа]. Ще отиде при другий фабрикантин, който попътно би му казал, че неговата машина му струва толкози за суровия ѝ материал. Ч, 1870, бр. 4, 106.