ПОПЪШКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЪ̀ШКВАМ, ‑аш, несв.; попъ̀шкам, ‑аш, св., непрех. 1. Пъшкам малко, известно време. Повъртя се из канцеларията, попъшка, почеса се оттук-оттам и си отиде у дома. И. Петров, МВ, 88. Пекарят, .., се размърда неспокойно, помълча, попъшка и стана. Н. Нинов, ЕШО, 74. То да беше болест като болест, нищо, ще полежи, ще попъшка, и ще му мине. А то — сериозно било, и кога ще оздравее, не казва. Г. Караславов, С, 163.

2. Само несв. Пъшкам малко, леко от време на време, понякога. С голяма мъка поуспокоихме стареца и го изпратихме на одъра .. Той лежеше на гръб, с вперен в тавана поглед, от време на време тихо попъшкваше. П. Вежинов, ЗНН, 52. Санди почна да се върти на пейката, да попъшква и откъсва Лозя от мислите му. В. Милев, РК, 125. Куна лежеше на дървения креват, .. и тежко попъшкваше. До главата ѝ на малка маса имаше пръстена паница с оцет. В. Ченков, СНД, 30. Леко-леко едвам чуто попъшкваше. Й. Йовков, АМГ, 155.