ПОР —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОР, по̀рът, по̀ра, мн. по̀рове, м. 1. Обикн. мн. Зоол. Название на три вида хищни бозайници от семейство порови, които имат удължено дребно гъвкаво тяло, ценна кожа, издават силна неприятна миризма и се хранят с мишки, птици, яйца и др. Вълкът, лисицата, мечката и тигърът са представители на разред хищни бозайници. Към този разред спадат още: лъв, хиени, пантери, .., белки, порове, невестулки и много други. Зоол. VII кл, 135. Има данни и за наличието на видри и на значителен брой гризачи. Намират се следи от язовец и порове. М. Тошков и др., НР II, 115. Кожичките от питомните зайци са леки, красиви и се поддават на промишлено обработване .. Като се боядисат и обработят, те могат да имитират ценните кожи на белки, диви котки, пор и др. Кр. Генджев и др., Ж, 88.
2. Отделен представител на тези видове. Имаха двайсетина кокошки, двете умряха от кърлежи, две удуши пор. Г. Караславов, Избр. съч. I, 201. С четвъртия от секачите — .. — не се ръкувам, защото дясната му ръка е превързана. На моя въпрос от какво му е раната, той .. мълчи. — От пор — отговори вместо него ваклият момък. — От пор е, от пор! — твърдят .. и останалите. Н. Хайтов, ПП, 49. Дядо Мирю залагаше в гората капани .. Големите за лисици, малките за златки, белки и порове. Ем. Станев, ЯГ, 43. Изоставената .. градина била се превърнала в същинска гора и станала уж свърталище на порове и всякаква друга вредна гад. Б. Обретенов, С, 135.
? Пъстър пор. Зоол. Дребно хищно диво животно от класа бозайници с черна козина на главата и корема и кафява с жълти петна на гърба, което обитава открити пространства и се храни главно с дребни гризачи. Vormela peregusna. Степен пор. Зоол. Дребно хищно диво животно от класа бозайници със сивожълтеникава козина на гърба и черна по гърдите, което обитава открити пространства и се храни с лалугери и дребни гризачи. Putorius eversmanni. Черен пор. Зоол. Дребно хищно диво животно от класа бозайници с черна козина и жълтеникавокафява муцуна, което обитава гори и брегове на реки и се храни с личинки, жаби, птици, лалугери и др. Mustela putorius.
◊ Мириша (смърдя, воня) на (като) пор. Разг. Неодобр. Мириша силно и неприятно. — Ти цяла ли се къпеш в ливанто, мари, отдалече още миришеш на пор! — .. — ругаеше той дъщеря си. Чудомир, Избр. пр, 8. — И аз съм дребнав като онзи мой учител, .. кабинетът му миришеше на пор, но не оставяше една дума неясна. М. Радев, СР, 116. Само дето им воня къщата като пор [от лековитата вода от билки]. Г. Караславов, СИ, 18.