ПОРА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀РА1 ж. 1. Отвор на потна жлеза по повърхността на кожата при животните и
човека. Жак усещаше, че лицето му е цяло в пот, просто чувствуваше как потта избива на капчици от всяка пора, а не можеше да се избърше. Б. Райнов, ДВ, 208. Под грима ѝ той съзираше порите, които отнемаха от хубостта на лицето ѝ. Ст. Даскалов, СЛ, 504. При мазната себорея преобладава олеиновата киселина, кожата има разширени пори. П, 1991, бр. 1, 14. Лосионите са: измивни, .. и освежаващи, с по-голям процент алкохол, които се употребяват след измиване на косата .., за да затворят порите на кожата. Г. Георгиев и др., ФПБ, 48. ● Обр. Тоя гений [Домие] е проникнал във всички пори и фибри на своето време. Ал. Гетман и др., СБ, 102.
2. Съвсем малък отвор, празно пространство, дупчица, проход в някакво вещество. Ако продуктите, .., се поставят в студена вода, водата, прониквайки в порите им, разтваря и извлича екстрактивните вещества. Л. Петров и др., БНК, 49. Льосът е .. фина землеста маса. Той притежава много пори, водопропусклив е и затова по неговата повърхност няма течаща вода. Геогр. VIII кл, 1965, 93. Гъстата дървесна каша запушва порите на шлайферните камъни в инсталациите. ВН, 1958, бр. 2126, 2. Дълбоко в пещерата, .., бушува могъща подземна река, напъва карстовите пори на Столовата планина. Н. Тихолов, ДКД, 195.
— От гр. πόρος 'път, отвор'.
ПО̀РА2, мн. (рядко) ‑и, ж. Диал. 1. Само ед. Обикн. с опред. (местоим., прил.). Възраст, години на човек (предимно при сравнение с друг). Поп Стойко из Котел. Моя пора човек, може малко по-стар да е. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 523. Една пора, .., старците седяха облакътени на масата и не поръчваха нищо. С. Северняк, ОНК, 94. Вратата се отвори и пред нас застана средна пора човек, в елек и потури на градски турчин. П. К. Яворов, ХК, 46. Христо е Дончова пора момък, но по-пъргав от него. П. Тодоров, Събр. пр II, 15. С помощта на дяволите Зафир церял от всякакви болести, къщата му била пълна затова с пациенти от всяка пора и пол. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 302. // Ед. и мн. Период от живота на човека; възраст. Три пори минва хорския живот, / подобно сок на лозовия плод: / .., / шара го казват — то е младостта. П. П. Славейков, ОБ, 33.
2. Само ед. Време1. — Не е сега пора за сръдни! .. Върви да те скрия баре в сливака — да те не зърнат [турците] през вратника! П. Тодоров, Събр. пр II, 198. Ако ергенството и моминството в селата са пора твърде поетическа, женитбата туря край на всичко. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 127. Вият се [реките] досред път — дето / кръст Росици Вит прехвана. / .., / насаме да не копнеят, / тя за него, той за нея. / Пролетем да не лудуват, / да не съхнат лятна пора. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 89.
◊ На пора, човек (хора и под.). Диал. Порасъл, зрял, станал на възраст да работи (човек). Работи при людски хора, / че момък си ти на пора, / стара майка, за да храниш, / почтен човек ти да станеш. Ив. Вазов, В, 7.