ПОРАБОТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОРАБО̀ТВАМ, ‑аш и (разг.) ПОРА̀БО?ВАМ, ‑аш, несв.; порабо̀тя и (разг.) пора̀ботя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. и (рядко) прех. 1. Работя малко, известно време. — Аз мога да ви поработя — каза Дафин. — Аз съм ратай чиляк. Й. Йовков, ЖС, 37-38. Имам книга, над която сериозно поработих. К. Калчев, ЖП, 380. Отворихме дюкяна, поработихме нещо около 3-4 месеца, но работата не вървеше. Н. Ферманджиев, РХ, 42. Нека поработя нещо, да припечеля някой лев, стига съм тежал на майка си. Г. Данаилов, ДС [еа]. Младите идваха, поработваха, посвикваха и... съвсем внезапно и лекомислено напускаха. ЖД, 1968, кн. 5, 19. — А какво прави баща ти през зимата сутрин, след като е източил водата? — Налива топла вода, защото иначе моторът много мъчно се запалва .. Оставя го да поработи 5-10 минути, докато стрелката на термометъра не стигне 40 градуса. К, 1963, кн. 2, 28.
2. Само несв. Работя малко от време на време, понякога. Инспектор Шльокър беше дългогодишен служител в Държавното детективско бюро. Но понякога тайно от данъчните власти поработваше като частен детектив. В. Сотиров, ЛНП, 60. Родителите му [на Цочо] бяха бедни хора, като дете бе поработвал по хорските ниви, но бе успял да завърши трети клас. Кр. Григоров, И, 61. Походвал .. и на сватби да свири, .. Като се запролети, ходел и с дюлгери да работи .. — Като посвирвам по сватбите — хайде патент ..! С дюлгерите, дето поработвам — пак патент! Т. Влайков, Съч. III, 6. Шивачът Севдалин го посрещна твърде сдържано — криеше от съседите, че поработва вкъщи. Й. Попов, СбХС, 194.
3. Остар. За дума, мисъл и под. — въздействам, подействам. — Празна работа! С тия думи Драгни макар и да искаше да си зададе сърце, но сѐ нещо го пожегна и смути. Поработиха му бабините приказки; той е чувал за много такива поличби. Ил. Блъсков, СК, 35. На Донка поработиха последните думи на старата за привижданието детето нощя. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 47. Мене ми много поработиха думите на един стар и достоуважаем опитен селенин, комуто като показах на миналите наши много по-усердни старания за общо добро, .., ми отговори: — И ний я объркахме, брате! Лат., 1885, кн. 9, 21. Тия Делянови думи поработиха дотолкова в сърцето на българите, щото всички станаха едно и отвред ся издадоха гласове: "Да живее Делян". ДЗ, 1867, бр. 6, 21. поработва се, поработи се безл. от поработвам в 1 и 2 знач.
Големанов: Ще има време тук-там да се поработи. Горилков: Няма защо, работата е тъй узряла, че министерството като зряла ябълка право в устата ти. Ст. Л. Костов, Г, 29. Заслужава да се поработи мъжки. ВН, 1964, бр. 3865, 2. Планът за млекопреработването и млекоснабдяването е напълно реален, нормите са леки и трябва малко да се поработи, за да се осигури изпълнението. РД, 1950, бр. 150, 3.
◊ Поработва ми / поработи ми честта. Остар. Започва да ми върви, да имам успех, сполука; провървява ми. — Момчета, пак ви поработи честта, пак ще да ударите кьоравото. З. Стоянов, ХБ, 211. Много болярни челяди, изключени така от правителството, защо не им поработила честта да ся намери някой от членовете им в совета нея година. БКн, 1859, кн. 1, 325. — Туй май усилно иде за мене, .., ама, като казваш, да та послушам, .. Дано пък честта ми да поработи — я пъдар да мя турят. Г, 1863, бр. 8, 63.