ПОРАЖЕНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЖЀНЕЦ, мн. ‑нци, м. Човек, чието поведение се характеризира с пораженство, който се държи пораженски. Цялата ни армия е пълна с подобни "шегобийци"; .. имало едни — тайни пораженци, които са се заели преднамерено да разлагат армията. П. Славински, ПЩ, 327. Дълбоко потресени от гениалната прозорливост на генерала, мнозина от присъствуващите потреперват при мисълта, че са седели рамо до рамо с опасния .. агент и че .. са щели да станат родоотстъпници и пораженци. Св. Минков, РТК, 160. Те [враговете] .. ни казват: защо се биете, .. На такива пораженци трябва да се отговаря само с две думи — дълг е на честните хора. В. Нешков, Н, 115. — Младежта опита .. да се противопостави на установената власт. Създаде се протестно движение, .. Улдрич каза, че не съществува възможност за нов "бум" от страна на младежта. Обявяват го за пораженец. П. Еремиева и др., БН (превод) [еа]. Появиха се пораженци, които настояха да отстъпим. △ Душевната слабост е присъща на пораженеца.