ПОРАЖЕНСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЖЀНСТВО, мн. няма, ср. 1. Позиция и поведение, което се изразява в песимистично отношение към възможността за осъществяване на нещо или води до отстъпване от собствените позиции и от някаква идея, до примирение. Те [неуспехите] щели да подготвят следващите ни успехи. Ако ги има, мръщех се аз. Без пораженство. Г. Величков, НУ, 160. — Едни въздишат за миналото, а други мечтаят за бъдещето. Но явно настоящето не задоволява никого. — Пораженство! Б. Балабанов, Избр. п II, 21. — Ти предлагаш ние сами да се променим, като започнем да уреждаме живота и държавата си по ромейски образец? Това обвинение в пораженство падна върху главата му [на княз Симеон] като гръм от ясно небе. А. Гуляшки, ЗВ, 482.

2. Отказ, загубване на желание, мотивация да се осъществява нечия политика или някакво действие, с което се съдейства за тяхното проваляне, поражение. — Ако беше една година по-рано, сигурно щях просто да му [на анархиста] се изсмея. Но сега, .., когато пораженството така се шири, такива типове стават наистина вредни. Б. Райнов, ТП, 211. Ако трябвало да се разстрелват всички, които слушат радио Лондон, щели "да отидат по дяволите" .. унгарските офицери и войници и най-малко половината от немските .. Дотам .. е стигнало пораженството в нашата армия. П. Славински, ПЩ, 331. Реакционните сили се спотайваха. Нито отявлените реакционери, нито прикрилите се в редовете на Отечествения фронт .. посмяха да излязат открито против участието ни във войната .. Всякакъв опит за пораженство в такъв момент би им струвал твърде скъпо. А. Станоев, П, 41.