ПОРАЗБЪРКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗБЪ̀РКВАМ, ‑аш, несв.; поразбъ̀ркам, ‑аш, св., прех. 1. Разбърквам малко. Младата жена ще види яденето си, ще го поразбърка и ще се прибере в стаята. Б. Болгар, Б, 71. Пусне ги [парите] в гърнето, поразбърка ги, пак ги гледа. Й. Йовков, ВАХ, 182. Като донесяха храната, очите ѝ [на биволицата] се оживяваха, навеждаше се, та я поразбъркваше с уста, вземаше две-три сламки, опитваше се да ги сдъвче. Ил. Волен, МДС, 102. Дъждът се разля из нивите, поразбърка ги, но добре, че не ги повреди. К. Петканов, БД, 225. Синесий, .., не можал да прибере някои от вещите си, а само

отгоре-отгоре ги е поразбъркал. Г. Караиванов, ЮМ, 53.

2. Само несв. Разбърквам малко от време на време, понякога. Поразбърквай крема да не загори. поразбърквам се, поразбъркам се страд.

ПОРАЗБЪ̀РКВАМ СЕ несв.; поразбъ̀ркам се св., непрех. Разбърквам се малко. — Я да се поразбъркаме из торбите! Все ще се намери в тях нещо. Ж. Колев и др., ЧБП, 127. Яви се да го съди, а — уж беше премислила като следовател всички ходове в разпита, .. — за един миг засече и всичко се поразбърка някак си. Ст. Даскалов, ЕС, 23. Тук има общ план за отбрана .. — Май ще се поразбъркат плановете на войводите! — засмя се по момчешки Юнкерът. Д. Талев, ГЧ, 452-456. От няколко дена времето май се поразбърка. Цял следобед и цяла нощ небето свети като... столицата по царската сватба. П. Росен, ВПШ, 47.