ПОРАЗВЕСЕЛЀН

ПОРАЗВЕСЕЛЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от поразвеселя като прил. Който е малко весел, който се е поразвеселил. Поотпуснати и поразвеселени, дезертьорите започнаха да се нагласят като благодаряха в душите си на Касаветов. Г. Караславов, ОХ II, 323. Станимир го изпрати в коридора и се върна поразвеселен. Т. Монов, СН, 142. // Разг. Шег. Който е повлиян от изпития алкохол и е в повишено настроение. "Пийте, сие ест кров моя". Благослови, отче! .. — Амин — изкъркаха шишенцата в гърлата им. Поразвеселен вече, кметският засука мустаци. Ст. Даскалов, МЧ, 124. Неведнъж тълпата бе превръщала в купчина дрипи и сгазено месо някой поразвеселен френски моряк. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 62.

Списък на думите по буква