ПОРАЗВЕСЕЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗВЕСЕЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поразвеселя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Развеселявам малко. Оставали при него, за да им разкаже нещо за политиката, да им прочете нещо, пък и да ги поразвесели със своите живи, неизчерпаеми шеги. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 99. — Върни му го [писмото]. И да не приказваме вече за тия работи. Таман ме беше поразвеселил, пак за тях .. Е, коя е твоята изгора, как се казва? Ем. Станев, ИК III и IV, 369. — Я викни .., Тодоро, / я попей, поразвесели ма! Нар. пес., СбНУ ХХV, 15. Дали ща намеря нещо, кое да мога да направя, да ма поразтуши, поразвесели и поуспокои? Ил. Блъсков, ЗК, 134.

2. Само несв. Развеселявам малко от време на време, понякога.

ПОРАЗВЕСЕЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; поразвеселя̀ се св., непрех. 1. Развеселявам се малко. — Че ожени се, братче, .., време ти е, какво чакаш! Хайде да се поразвеселим малко. Елин Пелин, Съч. III, 101. — Деца, не ми ха‑

ресвате! Я се поразвеселете, запейте! К. Петканов, ОБ, 140. — Тази вечер се поразвеселих с приятели — продължи Мирков, .. — Жената може и да се разсърди, ама то не е за сръдня. Л. Дилов, ПБД, 46-47. Ядоха, пиха и се поразвеселиха. М. Кънчев, В, 138. Человек, при всичките си ежедневни занимания, .., поотива си до казино, до кафене, за да ся види с приятели, .., да ся пораздума, .. или да си поиграе, да ся посмее и ся поразвесели. ДЗ, 1867, бр. 2, 5.

2. Само несв. Развеселявам се малко от време на време, понякога.