ПОРАЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОРА̀ЗЕН1, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Който е лош, долен, отвратителен; омразен, проклет, пуст. — Поразеният чапкънин! Излъсти я! — издума госпожа Филчович горчиво. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 71. — Брей, Змейо, пущиняко поразен! Прави с мене каквото искаш, ама онуй дете да го не закачаш. П. Тодоров, Събр. пр II, 305. Полудяла поразена баба, / все се кара, мира ми не дава. П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12, 921. ● За животно и др. — Де си намери обущата? .. — Кучето, поразеното, скрило ги в зимника. Ив. Вазов, Съч. IХ, 213. — Стой! — извика Желе, .. — стой, поразена гадино! Познаваш ли ти, Никола, че тоз наш другар [магарето] ще ни издаде! Ил. Блъсков, ИС, 74. Невъобразимо е лош пътят през тая горска местност. Но той стана още по-поразен, когато слезнахме в дола на Крива река. Ив. Вазов, Съч. ХV, 70. // Който е присъщ на такъв човек. — Има много человеци, .., които под человеческий образ крият лъжливо, поразено и неблагородно сърце. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 52.
ПОРА̀ЗЕН2, ‑зна, ‑зно, мн. ‑зни, прил. Остар. Който поразява, сразява физически или психически; поразителен. Те [белите кожици] са простират .. по небцето .. бърже, .., някак си с поразен начин. Ив. Богоров, СЛ, 47. Аз останах вечно без другар, / а то е от Бога поразен удар. С. Зафиров и др., БГ, 37-38.
ПОРАЗЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от поразя като прил. 1. Който е мъртъв или ранен обикн. при въоръжен сблъсък или злополука. Щом първите стъпиха на моста, избухна мина и те паднаха поразени. Ив. Мартинов, СНУ, 290. В работилницата на училището е възникнал пожар .. В района на работилницата има поразени, а в укритието — затрупани. Целият район е заразен с 5 р/ч. Н. Иванов и др., ГО, 210. Зевс! Няма мойта воля да сломят / и милион терзания, .. / .. / Пред устни чаша с нектар ти ще спреш / от моето проклятье поразен. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 174. // Унищожен, премахнат, ликвидиран. После картината се смени: войнишка униформа, .., стрелби, .. Поразената мишена е най-добрата характеристика, атестат за мъжество. Сл. Македонски, ЕЗС, 82.
2. Който е повреден, увреден поради болест, неблагоприятни условия и под. — Само черната мана им липсваше. Такова грозде едрее. Дядо Нестор разтвори шепата си и показа поразената чепка. Н. Каралиева, Н, 168. Южното слънце залива града с ярка светлина. Дърветата по широкия централен булевард, .., не са поразени дори и в края на ноември — листата им са още зелени. Н. Фурнаджиев, МП, 112. Поразените [от гъбички] нокти най-често пожълтяват. 24 часа, 2004, бр. 153, 2. При появата на един цирей трябва да се избягва миенето на поразената област през време на боледуването. ВН, 1953, бр. 305, 4.
3. Прен. Който е силно учуден, смаян, без способност да реагира при вида или вестта за нещо много лошо или много хубаво; потрѐсен. — Нима не допускате да съм омъжена? .. — Не, разбира се! .. — Но това е точ‑
но така .. Мъжът се облегна назад поразен. П. Вежинов, ДВ, 60. Жена му слушаше с полуотворена уста, потопена в тези нечувани изблици на съзвучия, дъщерята беше заковала погледа си в малкия музикант, забравена, отнесена, поразена. Г. Караславов, Избр. съч. V, 275. Следобед на бул. "Цар Освободител" .. падна убит министър-председателят Димитър Петков .. Съобщих току-що научената вест на баща ми. Той остана поразен. СбЦГМГ, 148. И ето че и този богаташ се захласва пред картината, стои поразен минута, две, отдръпва се, пак се приближава и очите му стават унесени. Бр. Йосифова, БЧМ, 170. Той стоеше кацнал пръв там на недостъпното, а отдоле го гледаха поразени. За пръв път виждаха с очите си човек, изправен горе на входа на Тъмната дупка като в преддверието на друг един свят. Ст. Даскалов, ЗС, 252. Вървях през градината, .., и изведнъж образът на Андреев изплува в паметта ми .. — Кой знае къде се пилее по света! — помислих аз разсеяно. Бях чувал, че е заминал за чужбина. И в същия миг спрях поразен. Андреев излизаше срещу мен от съседната алея. К, 1967, кн. 7, 27. // Който изразява такова състояние; потрѐсен, втрещен. Исках да видя преди всичко Колизея .. Умът, буквално поразен, не знае на какво най-първо да се чуди — на грамадните размери на паметника, на здравината му или на художественото съвършенство на постройката. К. Величков, ПССъч. III, 17. Но ти си моята душа .. пред взора поразен. П. К. Яворов, Съч. I, 168.