ПОРАЗКАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗКА̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; поразка̀жа, ‑еш, мин. св. поразка̀зах, св., прех. Разказвам малко, ограничено количество. — Ти ли си Климент, овчарчето, дето с царя говорело в леса? — .. Приседни тука на камъка! Поразкажи ни нещо, да чуем и ние. Ст. Загорчинов, ДП, 64. — Но ти сигур искаш да ти поразкажа още нещо за оная тяхна красива нощ, ама какво пък толкоз — нощ като нощ. Ал. Томов, П, 98. — Нещо мъчи душата му. Мълчи по цял ден, сетне се отпусне, поразкаже нещо и пак замлъкне. Кр. Кръстев, К, 108. Илия си науми да им [на учениците] дръпне по една поучителна реч .. И тайничко си обеща да им поразкаже нещо. А. Гуляшки, МТС, 314. поразказвам се, поразкажа се страд.