ПОРАЗКАРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗКА̀РВАМ, ‑аш, несв.;поразка̀рам, ‑аш, св., прех. Разкарвам малко време или в малка степен. — Поразкара ме малко с колата си .. Спира на няколко места по брега, прави ми снимки, бърбори ми нещо. И. Петров, ПР, 123. С часове стои [файтонджията] .. и чака пътници, .. По едно време .. се понесе с празния файтон към гарата. За влака беше още много рано .., но той просто, да ги [конете] поразкара и да се разсъни. Чудомир, Избр. пр, 234. — Найден не е вкъщи, разбираш ли? — .. Ана не обичаше мъжа на сестреницата си и дори се зарадва на това известие. Нека пък го арестуват, да го поразкарат. В. Геновска, СГ, 467.поразкарвам се, поразкарам се страд.

ПОРАЗКА̀РВАМ СЕ несв.; поразка̀рам се св., непрех. Разкарвам се малко време или в малка степен. — Качвай се сега на моторетката да се поразкараш! И той не чака втора покана. Качва се и запрашва из града. Тарас, СГ, 29. — Исках да го видиш и да те предупредя: вземете си своя човек, той е малко смахнат, може, като се поразкара оттук, да му мине. Вземи го да поживее при тебе в София. Н. Стефанова, ОС, 205. Тоя е Стоимен. Роди се дете от обич, ама без име, та го кръстих със сто имена, белки се поразкара злото. Майка му е Луда Пройна. В. Велчев, АСГ, 2005, бр. 6 [еа].