ПОРАЗКЛАЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗКЛА̀ЩАМ, ‑аш, несв.; поразкла̀тя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Разклащам малко. Гледаше към прозореца, .., поразклащаше чашката в ръката си и си припомняше някакви .. мили спомени от юношеството. К. Калчев, ЖП, 373. Първото камъче, което Кирил прати с ластика си по калимявката, само я поразклати, защото я удари по средата. Т. Харманджиев, КЕД, 154. От устата му течеше кръв. Бях поразклатил редките му млечни зъби. К. Калчев, ДНГ, 165. Трите варела стояха и

Жегъла трябваше да ги поразклати, че бяха замръзнали. В. Попов, Избр. пр, 18.

2. Само несв. Разклащам малко от време на време, понякога. От време на време баща му [на Миленко] поразклащаше лампата и размърдваше фитила нагоре-надолу, от което се разнасяше из стаята силна миризма на газ. Ил. Волен, МДС, 58. поразклащам се, поразклатя се страд.

ПОРАЗКЛА̀ЩАМ СЕ несв.; поразкла̀тя се св., непрех. 1. Разклащам се малко. Като се поразклати напред и назад, пристегна въжето отпреде си. Й. Радичков, СР, 68. Заел се [Мехмед] бе уж да оправя дръжката на брадвата, която се бе поразклатила. ВН, 1952, бр. 4, 4. Колата се поразклати и .. потегли напред. П. Михайлов, ПЗ, 114. Тричко взе търнокопа, .. и притича .. към междата. Бухна камъка .. два пъти и той се поразклати. Ст. Даскалов, МЧ, 43. Ще минат може би векове и всички ще заприличат на него — и по ум, и по вътрешна сила. Така мислеше той. Но ето че сега това негово мнение като че ли се поразклати. П. Вежинов, БГ, 188.

2. Само несв. Разклащам се малко от време на време, понякога.