ПОРАЗКОЛЕБАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗКОЛЕБА̀ВАМ, ‑аш, несв.; поразколеба̀я, ‑а̀еш, мин. св. поразколеба̀х, св., прех. Разколебавам малко, донякъде. Беше решил да пътува, но случилите се неща го поразколебаха.

ПОРАЗКОЛЕБА̀ВАМ СЕ несв.; поразколеба̀я се св., непрех. Разколебавам се малко, донякъде. Той се малко поразколеба в своето решение, което зе да му се вижда някак не дип смислено. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 144. В складовете, .., работели много жени и от града. Ще ходи [Станка], не е далече, .. Кръстевица се поразколеба, но рече да се допита и до мъжа си. Г. Караславов, ОХ II, 590. Мъжът се поразколеба в желанието си да лекува болната душа на младежа. Г. Крумов, Т, 44. — Сега и който ни не знае, Гано, ще ни научи от радиото. — Ами, ами! .. И Тончо се поразколеба, като въртя напразно бутончето. Ст. Даскалов, СЛ, 338.