ПОРАЗКРАЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗКРА̀ЧВАМ, ‑аш, несв.; поразкра̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разкрачвам малко. Когато се святкаше и гърмеше, Вранка Войничката спираше да пасе, ..; но накрая .., врътваше опашка, .. и като поразкрачваше предни крака, отново се навеждаше и почваше да рупа тревата. Ил. Волен, МДС, 93. поразкрачвам се, поразкрача се страд.

ПОРАЗКРА̀ЧВАМ СЕ несв.; поразкра̀ча се св., непрех. Разкрачвам се малко. Колю се е поразкрачил, навежда се надясно и хвърля по особен начин камъчетата по реката. Г. Райчев, ЗК, 151. Батала се поразкрачи, сякаш се боеше да не се подхлъзне на мократа земя. Б. Несторов, СР, 83. — На вас, жени, говоря — стягайте покъщнината за път. На вас, мъже, говоря — пригответе оръжието си, .. Мъжете само се поразкрачиха, жените се стълпиха още повече. А. Дончев, СВС, 573. Рипна отведнъж, поразкрачи се, та по-добре да се закрепи на краката си, и прав викна от каруцата: — Хе — брейии! Н. Нинов, ЕШО, 103.