ПОРАЗНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРА̀ЗНИК, мн. ‑ци, м. Разг. Руг. Пакостник, злосторник. Нищо не се знаело, сигурно Лазо е направил някоя беля .. — Боже, какво ли е направил тоз поразник? Защо го пуснаха от хапуза! Ем. Станев, ИК III и IV, 479-480. Страниците 475-480 бяха изрязани, бяха отмъкнати от някой съвременен и своего рода вандалин .. Библиотечните работници са принудени да си отварят очите на четири, .., от такива поразници на книги. ОФ, 1961, бр. 5136, 4. От поразник облага не очаквай. БНТв ХII [еа].

Обикн. в обръщение или членувано. За изразяване на неприязнено, отрицателно отношение към някого или нещо. Един от полицаите препусна край колите и едва не стъпка дете. — Господ да те убие, поразнико ниеден! — започнаха да кълнат жените. Д. Ангелов, ЖС, 455. — Ти ли бърка в подквасеното мляко, поразнико? — тръгна към нас една жена и замахна с ръка към Тачката. Кл. Цачев, СШ, 112. "А, .. щеше да убиеш свекъра ми .. А, поразнико недни, дошел си посред нощ хора да трепеш". М. Кънчев, В, 343. При мисълта, че тя е в тайното сборище на адамитите, той ненавиждаше с демонска ненавист .. На полянката, там в долчето, поразниците бесуват. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 148-149. Врабчето, ядосано на ястреба, .., разцъртява ся извътре, ..: "Ах, поразнико, и тука ли мя преследваш!" Пч, 1871, кн. 2, 30. ^● Поразник с поразник. Поразникът му с поразник. Усукал се като смок и около булката Стана, .. Как я омагьосал поразникът му с поразник, ..: дигна глава оная ми ти жена, тръсна снага, забради се с бяла кърпа, сякаш тепърва моминство ще прави! Чудомир, Избр. пр, 14.