ПОРАЗОТИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗОТЍВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; поразотѝда се, ‑еш се, мин. св. ‑ох се, прич. мин. св. деят. поразотѝшъл се, ‑шла се, ‑шло се, мн. ‑шли се, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Разотиваме се отчасти, не напълно, не всички. Когато хората се поразотидоха, из тъмнината изплува сянката на едър, малко попрегърбен човек на тридесет-тридесет и пет години. Ж. Колев и др., ЧБП, 190.