ПОРАЗПРАВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗПРА̀ВЯМ, ‑яш, несв.; поразпра̀вя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. и непрех. Разг. 1. Разправям малко, донякъде. През дългите вечери в кораба Любомир му беше поразправил нещичко, беше му казал и това, че е препоръчан до този господин Алфред Коен. П. Спасов, ХлХ, 326. Койчо, като му казала за това кака Дина, понамръщил се малко — .. Ала като му поразправила тя повечко, съгласил се. И след една неделя изпратихме я кака Дина за Пловдив. Т. Влайков, Съч. II, 282. — Ти знаеш ли какво приказваш? — .. — Знаеш ли, че мога и в съд да те дам — ето има и свидетели .. — Ама това дето тука го казах, то беше като на

приятел — в съда ще поразправя и други работи. Г. Караславов, СИ, 9. — За теб сега е лесно. Сам човек с трийсет хиляди, .. Само че като се ожениш, ела да ми поразправиш. Б. Райнов, ЧЪ, 74.

2. Само несв. Разправям малко, донякъде от време на време. поразправям се, поразправя се страд.

ПОРАЗПРА̀ВЯМ СЕ, ‑яш се, несв.; поразпра̀вя се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Разг. 1. Разправям се малко, в известна степен. — Не стояхме със скръстени ръце. Поразправихме се добре с тях — каза Величко без отсянка на самохвалство. — Казват, че имало голям бой. Вярно ли е? Т. Харманджиев, Р, 58. Върнах се аз разплакан при дядо си и го карам да отиде да се поразправи с него, а той, нали си беше благ и тих човек, ми вика: "Остави ги тия Крушковци — лоши хора са те". Б. Обретенов, С, 106. Сигурно полицаят на ъгъла се бе зазяпал или се разправяше с някой вироглав шофьор .. Още малко да се поразправя и Клод ще се добере до спирката. Б. Райнов, ЧЪ, 29.

2. Само несв. Разправям се малко, в известна степен от време на време.