ПОРАЗПУСКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗПУ̀СКАМ, ‑аш и П?РА?ПУ̀ЩАМ, ‑аш, несв.; поразпу̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. поразпу̀снат, св., прех. 1. Разпускам малко. Априлов седна под ябълката, поразпусна високата яка, която му стягаше гърлото. А. Каралийчев, НЗ, 159. Другите бягат, опъват се, кръшкат. Отначало бяха тръгнали добре, но после Камен ги поразпусна. Цв. Ангелов, ЧД, 122-123. — Какво сте се начумерили? Войводата ли ви развали кефа? — подметна тя .. — Тези думи поразпуснаха Дамян. Т. Монов, СН, 43. — Разположи се добре, бае Пенчо, и аз ще се поразположа и ще си поразпусна свитото досега сърце, ти, .., за мене и утешител, и доктор. Ил. Блъсков, ДБ, 63.

2. Само несв. Разпускам малко от време на време. поразпускам се, поразпущам се, поразпусна се страд.

ПОРАЗПУ̀СКАМ СЕ и ПОРАЗПУ̀ЩАМ СЕ несв.; поразпу̀сна се св., непрех. 1. Разпускам се малко. — Какво бе, юнак — рече приятелски капитанът, — да те вземем в казармата, а? Искаш ли? Детето се извърна сконфузено, а хората наоколо се поразпуснаха и дори се позасмяха. Г. Караславов, ОХ II, 568. Слязохме [от автобуса] .. Разположихме се под сенчестата трепетлика .. Жените се поразпуснаха и задрямаха. П. Незнакомов, ХР, 69-70. Той [Мичев] стана и закопча яката на куртката си, защото на вечеря той винаги се поразпускаше, за да му е по-удобно. К. Калчев, СР, 40. — Ние ви слушаме с възхищение и вярвайте, че откакто сте дошле, нашите сърца са поразпуснаха. З. Стоянов, ЗБВ III, 195. — Остави тоя стипцарлък, Никола. Поразпусни се, поразвържи кесията. РД, 1950, бр. 207, 2.

2. Само несв. Разпускам се малко от време на време. Когато учениците се поразпускаха в негов час и започнеха да нарушават дисциплината, достатъчно беше една негова полушеговита, но винаги дълбоко осмислена бележка, за да се въдвори пълен ред. Кр. Тулешков, НЗ, 22.