ПОРАЗРАВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗРА̀ВЯМ, ‑яш, несв.; поразро̀вя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Разравям малко. Ивайло поразрови огъня и .. от въглените лумна слабо пламъче. Ст. Загорчинов,

Избр. пр III, 69. Извади кирливата си кесия, развърже гайтана и клекне, изтърси на коляно медните монети, поразрови ги. Т. Влайков, Съч. III, 136. Докараха пощата от Боровец. Изтърсих чувала, поразрових малко и... охо "Добра Николова". Цв. Ангелов, ЧД, 72. В навалицата избухнала кавга, .. крещели, че може Асаров да се заблуждава, но нека властта поразрови миналото на Никола Керанов, сигурно ще открият още по-големи магарии. Д. Вълев, Ж, 112.

2. Само несв. Разравям малко от време на време. поразравям се, поразровя се страд.

ПОРАЗРА̀ВЯМ СЕ несв.; поразро̀вя се св., непрех. 1. Разравям се малко. Аз неведнъж бях яла грозде от дядо Доковото лозе и неведнъж се бях крила в колибата му. А там, като се поразровеше човек, винаги щеше да намери и нещо друго за ядене. М. Гръбчева, ВИН, 369-370. През един празничен ден Иван изкара воловете на паша и се върна ранко, за да докара две коли пръст: харманът им беше се поразровил, та искаше да го позатъпче, за да бъде готов за царевицата. Г. Караславов, Тат., 58.

2. Само несв. Разравям се малко от време на време.