ПОРАЗСЕЙВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗСЀЙВАМ, ‑аш, несв.; поразсѐя, ‑ѐеш, мин. св. поразся̀х и поразсѐях, прич. мин. св. деят. поразся̀л, ‑а, ‑о, мн. поразсѐли и поразсѐял, прич. мин. страд. поразся̀т, ‑а, ‑о, мн. поразсѐти, поразся̀н, ‑а, ‑о, мн. поразсѐни и поразсѐян, св., прех. 1. Разсейвам малко. — Вие можете да си поговорите .. Идете си поприказвайте. Поразсейте я [Росица], тя често ви споменава .. — Оздравявай, Росе! Кр. Кръстев, К, 226-228. Когато се прибрахме в квартирата, искаше ми се да поговоря още малко с него, да поразсея тягостното чувство, но .., той моментално заспа. П. Вежинов, НС, 12. Това внимание на стрина Кузманица поразсейва мъката от сърцето ѝ. Т. Влайков, Пр. I, 26. Той изговори това, за да поразсее мислите ми, да ме откъсне от напрегнатото очакване, че ето сега .. ще загинем. П. Славински, ПЩ, 362. Попов беше поразсеял своята замисленост и дори закрачи, по привичката си, натъртено. А. Страшимиров, Съч. I, 74.

2. Само несв. Разсейвам малко от време на време. Тя [Марина] знаеше .., че .. тя е един епизод, който само малко поразсейва вниманието и никога не може да бъде нещо по-съществено в живота му [на Белички]. Д. Фучеджиев, Р, 126.

ПОРАЗСЀЙВАМ СЕ несв.; поразсѐя се св., непрех. 1. Разсейвам се малко. Идвам тук [в кафенето] само след обяд, за да си отпочина, да се поразсея и после отново се залавям за работа вкъщи. Д. Калфов, Избр. разк., 320-321. Баба Пинтовка се поразсея — в стаята влязоха три деца. Г. Караславов, ОХ II, 253. Разходих се бавно из лагера — .. Като усетих, че мъката се поразсея,

отново се върнах при нашата колиба. П. Вежинов, ЗНН, 158. Тук, сред народа, се беше поразсеяла и забравила. Видя го пак .. Нещо я стисна за гърлото. Б. Несторов, АР, 153. Славчо се настани зад един клон, който го защитаваше, и изпразни двата пищова въз заптиетата .. Когато димът се поразся, Славчо назърна долу. Ив. Вазов, Съч. VII, 69-70.

2. Само несв. Разсейвам се малко от време на време. Ако се случеше да се заплесне у дома си, Кръстевица му напомняше да поизлезе, да понавиди дъщеря си. Така .. той се поразсейваше. Г. Караславов, ОХ III, 28.