ПОРАЗСЛАБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗСЛА̀БВАМ, ‑аш, несв.; поразсла̀бя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Разслабвам малко. Той [хазяинът] поразслаби яката на ризата си. А. Гуляшки, Л, 108. Поразслабихме фланговете, тържествено се обръща той към мене. Хр. Смирненски, Съч. III, 18.

2. Само несв. Разслабвам малко от време на време. поразслабвам се, поразслабя се страд.

ПОРАЗСЛА̀БВАМ СЕ несв.; поразсла̀бя се св., непрех. 1. Разслабвам се малко. Натискът на навалицата се беше поразслабил, па и тя сама намаляла. Ив. Вазов, Съч. Х, 59. — Не си ли мислил да се прибереш в Дъбин, та да се поразслабиш и ти, па и невястата с децата да се поразпуснат там нашироко у дома си? Т. Влайков, Съч. II, 189. Откъм краварника се чу тревожно мучене .. Софка, .. беше навремила да се тели .. — Не бой се, Софке! Всичко ще свърши, само да се поразслаби! Ст. Даскалов, СЛ, 412.

2. Само несв. Разслабвам се малко от време на време.