ПОРАЗСМИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗСМЍВАМ, ‑аш, несв.; поразсмѐя, ‑ѐеш, мин. св. поразсмя̀х, прич. мин. св. деят. поразсмя̀л, ‑а, ‑о, мн. поразсмѐли, прич. мин. страд. поразсмя̀н, ‑а, ‑о, мн. поразсмѐни, св., прех. 1. Разсмивам някого малко, слабо, леко. Отвори детенце, / отвори момченце, / малко да се сгрея, / да те поразсмея. Ем. Попдимитров, ПМ, 45. Много е потиснат, поразсмей го малко.

2. Само несв. Разсмивам някого малко, слабо, леко от време на време. Момчето обичаше да поразсмива приятелките си, но общо взето е притеснително. поразсмивам се, поразсмея се страд.

ПОРАЗСМЍВАМ СЕ несв.; поразсмѐя се св., непрех. 1. Разсмивам се малко, леко. Нисък, мургав мъж, на около четиридесет години, с щръкнали коси и скулесто лице, той [Евлоги] изглеждаше хубав само когато се поразсмиваше. А. Гуляшки, Л, 83. Балашев сви очи, протри показалците си, усмихна се хитро и навалицата се поразсмя. А. Страшимиров, К, 51. Като иска човек сам да си отпочине, той може да направи това, .. седни сам, разположи са, похапни си, посръбни си, сетне поискай и да са поразвеселиш, да си попееш и да са поразсмееш. Ил. Блъсков, ПБ III, 11. Тъй Кръстинка описваше хубостта и добрината на любимата си дружка и са мъчеше с истинните си похвалби да пораздума батя си, дано са батю ѝ поразсмей. Ил. Блъсков, ЗК, 169. ^● Обр. — Да види червеничкото баба Марта, да се поразсмее, слънчицето да пекне! Г. Марковски, СК, 56.

2. Само несв. Разсмивам се малко, леко от време на време, понякога. Учителката се поразсмиваше, но общо взето беше сдържана.