ПОРАЗСЪРДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗСЪ̀РДВАМ, ‑аш, несв.; поразсъ̀рдя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Разсърдвам малко, леко. Чорбаджи Марко беше съвсем на друго мнение по въпроса за въстание. Той наричаше безумие такава една мисъл .. — Бунт? Такова нещо, не дай Боже, то ще бъде пропаст! .. Марковият укор поразсърди Мича. — Марко, — каза той, — ти мъдро приказваш, но от нас има по-мъдри хора, .. Турция, как-как трябва да падне. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 115. Техните намеци го поразсърдиха.

2. Само несв. Разсърдвам малко, леко от време на време. Поразсърдваше го упоритостта на дъщеря му. поразсърдвам се, поразсърдя се страд.

ПОРАЗСЪ̀РДВАМ СЕ несв.; поразсъ̀рдя се св., непрех. 1. Разсърдвам се малко, леко. Тази пиперлия хроника се очакваше от бай Кръстювата аудитория с най-голям интерес. Не ще и дума, някои се поразсърдваха. Н. Хайтов, ШГ, 284. Когато прекалеше в шегите, някой засегнат от нас ще се поразсърди, но той [Й. Йовков] бързаше да се извини. Сб??СЕП, 313-314. Ако тя му се усмихне, усмихва се и той, ако пък му се поразсърди, той я милва, за да се сдобри с нея. Д. Мантов, ХК, 124. Аз му не връзвам кусур. Поразсърдил се беше малко и в яда си порекъл нящо — чивяшка слабост! Т. Влайков, Съч. II, 298.

2. Само несв. Разсърдвам се малко, леко от време на време. Понякога се поразсърдваше на детето, че вдига шум, но бързо му минаваше.