ПОРАЗТОПЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗТОПЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поразтопя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Разтопявам малко, леко, не докрай, не напълно. Лежеше по корем наземи, бузата му отначало бе поразтопила снега, а сега пак той я смрази, вече не я усещаше. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 197.

2. Само несв. Разтопявам малко, леко от време на време. Понякога в мразовитите дни, зимното слънце поразтопяваше снега. поразтопявам се, поразтопя се страд.

ПОРАЗТОПЯ̀ВАМ СЕ несв.; поразтопя̀ се св., непрех. 1. Разтопявам се малко, леко, не напълно, не докрай. Снегът начна да ся поразтопява. ДЗ, 1868, бр. 18, 71. Тя изтича в килера, тръшна се като простреляна и отпусна глас. И като си поплака на воля, тежката буца в гърдите ѝ поомекна, поразтопи се. Г. Караславов, Тат., 85. Илия вървеше напред все така мълчалив, като че ли беше разбрал тъгата на младежа, и го остави да се поразтопи сам в нейната сладост. Х. Русев, ПС, 92.

2. Само несв. Разтопявам се малко, леко от време на време. Понякога маслото се поразтопяваше само на стайна температура.