ПОРАЗТРЕВОЖВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗТРЕВО̀ЖВАМ, ‑аш, несв.; поразтрево̀жа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разтревожвам малко, не много. Писмото, което получих ме поразтревожи. поразтревожвам се, поразтревожа се страд.

ПОРАЗТРЕВО̀ЖВАМ СЕ несв.; поразтрево̀жа се св., непрех. Разтревожвам се малко, не много. Но все пак аз трябваше да се храня, нали? А с новите зъби не можех. Като разбра в какво положение се намирам, сту‑

дентът, на когото не мигаше окото, се поразтревожи. Й. Попов, БНО, 104. Мария не се виждаше никъде [по плажа]. Филип реши, че ѝ се е случило някоя неприятност, и се поразтревожи. Ем. Манов, БГ, 165. Дана се бе прихлупила връз одъра и плачеше. Велика седна до нея, сложи ръка на косите ѝ .. — Какво, а, Велико? — попита шепнешком Гечо. — Нищо ѝ няма — отвърна мрачно Велика. — Поразтревожила се малко. Ст. Дичев, ЗС II, 470-471. Те [турците] трябва да се поразтревожат, да се поизпотят по тия голи балкани, да се убедят, че войводата, макар и ранен, е все още опасен. Д. Мантов, ХК, 112.