ПОРАЗТРОШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗТРОША̀ВАМ, ‑аш, несв.; поразтроша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разтрошавам малко, леко. Брат ми рече: — Както хапнахме, както пийнахме, да има сега една мечка да се преборим, да си поразтроша кокалите, че да видиш тогава какво направям. Елин Пелин, ПР, 185-186. Поразтроших корите преди да правя баница. поразтрошавам се, поразтроша се страд.

ПОРАЗТРОША̀ВАМ СЕ несв.; поразтроша̀ се св. Разтрошавам се малко, леко. — Стига си се излягал. Стани, та се поразтроши да ти мине настинката. Т. Харманджиев, КЕД, 42. Той сѐ мислеше, как да дигне сичката сеч на някоя голяма работа, та да може рицарът да се поразтроши, както трябва. Н. Бончев, ТБ (превод), 26.