ПОРАЗХВЪРЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗХВЪ̀РЛЯМ, ‑яш, несв.; поразхвъ̀рля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Разхвърлям малко, не напълно или кратко време. Илийца посрещна гостенина. — Тука, свато... в одаята... децата са поразхвърляли малко, но ти ще прощаваш. Г. Караславов, Избр. съч. I, 334. Поразхвърляйте тор на нивата, преди да започнете да орете.

2. Само несв. Разхвърлям малко от време на време. поразхвърлям се, поразхвърля се страд.

ПОРАЗХВЪ̀РЛЯМ СЕ, ‑яш се, несв.; поразхвъ̀рля се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Разг. Разхвърлям се малко, не напълно, докрай; поразсъбличам се, посъбличам се. Слънцето, запекло точно насреща ми, гори ме, изгаря ме! Но де имам аз време да се посъблека, да се поразхвърля! Д. Калфов, ИТШ, 95. И защо не се поразхвърляш малко? Защо все с това палто стоиш? Г. Караславов, Избр. съч. Х, 187. Тя беше се поразхвърлила и може би се канеше да си ляга.