ПОРАЗЧОПЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗЧО̀ПЛЯМ, ‑яш, несв.; поразчо̀пля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Разчоплям малко, леко, не докрай. Поразчоплям раната си.

2. Разг. Разглеждам, разработвам, разисквам нещо малко, в известна степен. Има, казва уважаемият учен, калциеви, кислородни, .. и така нататък люде .. Великолепно. Напълно сме съгласни с тая теория .. Ние дори поздравяваме бележития мъж на науката, задето е имал щастливата идея да поразчопли малко нашата тленна плът. Св. Минков, Избр. пр, 54. Знатният гост извади отново бележника си и тръгна на лов за интервюта. Срещна се с мнозина държавни мъже и поразчопли пред тях парливите въпроси на епохата. Св. Минков, БС, 13. ^● Обр. Защо в същност не смееш да поразчоплиш вярата? .. Защото те е страх да не изскочи нещо, което да я убие. П. Вежинов, ДБ, 114.

3. Разг. Поразпитвам. Кафеджията поразчопли и Пинтата, но и Пинтата не можа да му каже нещо определено за събитията в Русия. Г. Караславов, ОХ II, 86. Юрталанката гледаше мъжа си, въздишаше и се чудеше, как да го поразчопли малко. И една вечер, .., тя се престраши .. — Тошо бе, от някое време си такъв .. — Какъв? — Ходиш... не се свърташ в къщи... и все мълчиш. Г. Караславов, С, 129. поразчоплям се, поразчопля се I. Страд. от поразчоплям. II. Възвр. от поразчоплям в 1 знач.

ПОРАЗЧО̀ПЛЯМ СЕ несв.; поразчо̀пля се св., непрех. Разг. Поразмислям се. Снощи, като останах сам у дома, се поразчоплих за едно, за друго и после не можах да заспя.