ПОРАЗШАВВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗША̀ВВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; поразша̀вам се, ‑аш се, св., непрех. 1. Разшавам се малко, леко. Хората си поразвързаха езиците, поразшаваха се, започнаха да споменават не само за мерата, но и за много други работи, които бяха станали през депутатството на селския първенец. Г. Караславов, Тат., 119. Влакът бе претъпкан с народ .. Аз стоях на един крак до вратата на вагона .. В същото време нещо рязна пръстите на лявата ми ръка .. Трябва да съм извикал от болка, защото пътниците почнаха да се суетят, .., поразшаваха се. И. Петров, ОЗап., 14-15. Малкият Михаил съвсем забрави, че е цар, че стои на царски трон и трябва да се държи чинно, и се поразшава на стола, като че искаше да се обърне гърбом към великите боляри, да слезе от високото седалище, както правят всички деца. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 270-271. А помаците, щом чули заплахите му, поразшавали се, тук-там някой се поуловил за ножа. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 425. Той [българският народ] ся поразшава, пробуди ся и пробужданието му стана още по-живо когато видя фанариотите, .., как лоше го клеветяха. Д. Душанов, ИПХЧ, 262. — Кои са нравствените мъки на онези злобни родители, които имат чеда? На тези думи Паскал Тонера настръхна и ся поразшава на мястото си дето бе седнал. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 64.

2. Само несв. Разшавам се малко от време на време. Понякога нервите му не издържаха и той се поразшавваше в дълбокия си стол.