ПОРАЗЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от поразявам и от поразявам се. И колко пъти трябваше да повторя, докато свикне да не отмества поглед от мислената линия, която съединяваше пистолета с определената за поразяване цел. М. Гръбчева, ВИН, 173. Варон в деня на своето началство стъпил с Анибала в решителен бой при Кани .. Тук римляните изтеглили таквози поразяване, каквото никога не били изпитвали. Н. Михайловски, РВИ (превод), 227. Командантина на Дюнис, Меженинов, настоятелно оспорвал тази мярка [енергичната намеса на артилерията], като доказвал, че турците са по-силни от нашите войски и че поразяването на сърбите е неизбежно. СПл, 1876, бр. 27, 105. Ксеркс гледал на този бой [при Саламин] от високия трон, който били му направили на брега на Атика. Като видял поразяването на персите, той изгубил мъжество и са върнал в Азия. Н. Михайловски, РВИ (превод), 115.