ПОРАЗЯВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗЯ̀ВАЩ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. сег. деят. от поразявам като прил. 1. Който унищожава, разрушава; разрушителен, унищожителен. Енергията на ядрения взрив се проявява във вид на ударна вълна, светлинно излъчване, проникваща радиация и радиоактивно заразяване на въздуха и местността — така наречени поразяващи фактори на ядрения взрив. Н. Иванов и др., ГО, 15. Подобно на другите удари с дясната ръка десният ъперкът е много силен и поразяващ. Ем. Жечев, Б, 97.

2. Който предизвиква силна изненада, произвежда силен ефект; смайващ, забележителен. Едва навършил 44 години, той [Михалаки Георгиев] беше в разцвета на своята възраст, .., и със своя тънък, но поразяващ сарказъм, когато му "попадне някой на зъба", .., той не прощаваше никому. СбЦГМГ, 110-111. Приближаваха Браила. Пред очите им се разстла поразяваща картина. Кораби — малки, големи, речни и морски. Десетки шлепове, гемии, лодки. Отзад грамадни силози за зърнени храни и цистерни за гориво. П. Спасов, ХлХ, 322. Направи ни поразяващо впечатление шеметното движение на безкрайния поток от леки коли, автобуси, тролейбуси, камиони. ВН, 1955, бр. 244, 2. Струваше ни се, че "Лебедово езеро" бе едно от най-поразяващите неща, които видяхме в Москва. Н. Фурнаджиев, МП, 26. Грамадната завеса се дръпна. Поразяващ контраст: в залата непоносима горещина .. а сцената покрита с лед. По него артистите изпълняваха балетни номера на кънки. Г. Белев, КВА, 274.