ПОРАМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРА̀МВАМ, ‑аш, несв.; пора̀мя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Нарамвам, слагам на рамо; порамям, порамчвам. Едни носят кошове и ръжени снопе, други са порамили черги и чували. Всички бързат. Т. Влайков, Пр. I, 294. Двама момци порамиха.. бурето с вино. Ил. Блъсков, ПБ III, 21. И Иринка ѝ жалба дожале, / че влезе в темна горница; / с мъжка са роба облече, / .., / Порами пушка бойлия. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 151. Нареди алтън пищови, / преплесна сабя френгия, / порами пушка бойлия, / възседна конче хранено, / че си при цара отиде. СбНУ Х, 75. порамвам се, порамя се страд.