ПОРАСТНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРА̀СТНУВАМ, ‑аш, несв. (остар., книж.), пора̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах и пораста̀, ‑ѐш, мин. св. пора̀стох, прич. мин. св. деят. пора̀съл, ‑сла, ‑сло, мн. ‑сли, св., непрех. Пораствам. Детето порастнува в ръцете на майка си и от нея са научава първите звукове на говорението. Ч, 1871, бр. 1, 92. Пословицата казва, че "както ся прекриви фиданката, тъй порастнува и дървото". Това съще казваме и за детето. ИЗ 1877, 438. Времето са минува, децата порастнуват и са принудени да напуснат училището. Г, 1863, бр. 8, 60. Орачът разорава земята, после посява семето на плодовете в нея; посеяното изникнува, порастнува, цъфнува, завързува, узрява. П. Р. Славейков, ПЧ, 22. На 1744 год. друга една чудна звезда ся яви. Най-напред нямаше опашка, а след няколко месеца, ето и шест опашки ся видяха, които ѝ порастнуваха колкото звездата напредваше и най-сетне станаха много красни. ИЗ 1874-1881, 1882, 144.