ПОРАХАТУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАХАТУ̀ВАМ, ‑аш, св., непрех. Остар. и диал., сега простонар. Рахатувам, почина си, отдъхна си малко, известно време. И у него възникваше и се криеше едно желание — да може някак и той да стане вестовой, та да порахатува и по-лесно да си прекара останалото от службата. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 1-2. Едно ми е детето, едничко!.. Не ща отсега да затегли моето тегло. Поне дорде е край мене, да порахатува, а сетне, дето викаш, животът сам ще го научи на труд. П. Бобев, К, 71. Ти доста работи, доста се труди... Сега трябва душата ти да порахатува. Д. Немиров, Б, 184. Да е жив син ми, той ще ми гледа работата, той ще я върти; а пък аз ще са оттегля да порахатувам и да са понарадвам на света. Ил. Блъсков, ПБ I, 61.