ПОРЕВНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРЀВНУВАМ, ‑аш, несв.; порѐвна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. Остар. и диал. Пореввам¹. А той като са видял в толкова изобилност, не поревнувал да живее без грижа както онези пред него, които бяха царували и зле бяха изпъдени; но душата му била в грижи и в подвиг, как по-добре да нагласи за себе си. М. Петров, ПВ (превод), 39-40. Човек да мисли, да приказва, да подражава добрините на други, то не си е лоше, — само ако той захваща да поревнува труда, старанията и постоянството им. Ил. Блъсков, ПБ II, 3. поревнувам се, поревна се страд.

ПОРЀВНУВА МИ СЕ несв.; порѐвне ми се св., непрех. Остар. и диал. Поревва ми се. Макар и със сух хлебец да хранях децата си, но пак щях да им давам ум, щото никога да не помислят за богатство, никога да не им са поревнува градският разпуснат живот. Ил. Блъсков, ПБ III, 29-30.

ПОРЀВНУВАМ СЕ несв.; порѐвна се св., непрех. Остар. и диал. Пореввам се.

ПОРЕВНУ̀ВАМ, ‑аш, св., прех. Ревнувам малко, кратко време. — Би трябвало да те накарам да поревнуваш, драги Морис. За жалост тя е по ръст доста над моя калибър. Б. Райнов, НН, 351.