ПОРЕЗНИЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРЀЗНИЧЕ¹, мн. ‑та, ср. Диал. Растението жълт кантарион. Тия жълти, кичести билки, видиш ли ги? Звъниче, порезниче. От него раните заздравяват за една нощ. З. Сребров, МСП, 65. Билка, която непременно трябва да се познава, е жълтият кантарион. Той има и други имена — порезниче, звъника. К, 1964, кн. 4, 35.

ПОРЀЗНИЧЕ², мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от порезница. Слави поема чинийката и казва: — Ха сега едно порезниче хлебец. Тя му дава хляб и той се отдръпва от ъгъла. Д. Немиров, Д № 9, 29.