ПОРЕКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОРЕКА̀ СЕ, поречѐш се, мин. св. порѐкох се, прич. мин. св. деят. порѐкъл се, ‑кла се, ‑кло се, мн. ‑кли се, св., непрех. Диал. Откажа се, отрека се, отметна се. — Ако може да връзва снопи, тогава ще го признаем за истински агроном. И нашенски зет ще го направим. — Недей да се поречеш — дигна глава агрономът. Кр. Григоров, ПЧ, 26.