ПОРЕКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРЀКВАМ, ‑аш, несв.; порека̀, поречѐш, мин. св. порѐкох, порѐче, прич. мин. св. деят. порѐкъл, ‑кла, ‑кло, мн. ‑кли, св., прех. 1. Само несв. Диал. От време на време реквам, казвам, изричам нещо.

2. Само св. Диал. Река, кажа, изрека нещо. Дойде някакъв фокусник и обяви, че ще даде вечерта невиждано представление. Порекох на мама да ме заведе, но тя се направи на глуха. Ст. Даскалов, БП, 34. Харесали се бяха с Божана, сестрата на Ангела от Хотница.. Като разбра тая севда, Ангел се поопъна, знаеше, че Георги нищо няма. Но жена му Калина тихичко и умно му порече да даде момичето, щом му е излязъл късметът. В. Геновска, СГ, 450. — Видиш ли, това ни е всичката реколта — рече леля.. Да беше порекъл и ти на вуйчо си, дано му уври главата да се запише в стопанството.

Н. Тихолов, ДКД, 51. Още тогава Станчо порече, че трябвало да прилепят четвърта одая, нали тепърва ще се женел. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 546. Бае Хаджия порече, че е по-добре да седят книгите тука, докле разпуснем момчетата. АНГ I, 383. ^● Нар.-поет. Рекох <и> порекох. Я му рекох и порекох: / — "Иди тамо, друга тражи, / по-тайна от майкя". Нар. пес., СбВСтТ, 141.

3. Само св. Със следв. изр. със съюз да. Разг. Направя опит, опитам, поискам (да извърша действието, означено със следващия глагол). Цанко рипна, порече да се изправи, но колата го метна, и той пак се търкули в сеното. О. Василев, ЖБ, 80. Бях сигурен, че това, което ще пренесем, не е обикновен багаж, а радиопредавателната станция: дядо Йеньо нали спомена, че скривалището е удобно за предавателя?.. Порекох да отклоня отиването: да кажа, че е много рисковано. П. Славински, ПЩ, 192. Човекът порече да възрази на продавачката за смачканото грозде, но само махна с ръка и си тръгна. △ Момченцето дълго гледа играчката, порече да попита дали може да я вземе, но го досрамя и се притисна към майка си.