ПОРЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀РЕНЕ ср. Отгл. същ. от поря и от поря се. Някой извика: — Нали е обущар, не може без шиене и порене! — и смях заля редиците. Ем. Станев, ИК I и II, 70. Мръдането на детето никак не бива да ся смеша с мръдането у червата,.. мръдането на детето прилича повече на ръгане и на порене. Й. Груев, КН 7 (превод), 4.