ПОРЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀РЕСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е с пори, с малки кухини, шупли; шуплест, шуплив, порист. Понякога, да речем в конструкциите на Порше, се използуват изцяло излети от алуминий цилиндри, като вътрешната им работна повърхност се покрива с извънредно тънък слой от твърд порест хром. НТМ, 1967, кн. 225, 10. Коксът, получен от дестилирането в железни или пръстени реторти, е много порест, малко плътен и е годен за домашно гориво. Хр. Даалиев, ТИА, 18. При повреда на външната стена на плавателния съд проникването на водата се възпрепятствува от порестата пластмаса, запълваща пространството между двойните стени. ВН, 1960, бр. 2606, 4. С време връзката с морето изчезнала, но пълно опресняване и сега не е настъпило поради постоянния водообмен през порестия песъчливо-чакълест грунт. Е, 1981, бр. 4, 4. Поресто синтетично вещество. Пореста повърхност.