ПОРИВИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОРИВЍСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За човек — който има спонтанни, ярко изразени реакции; темпераментен, поривен. Гледах ръцете им.. Джемовата галеше нейната едва доловимо; Еленината бе съвсем неподвижна, но не като мъртва, а вцепенена. Забелязъл съм го у много поривистите, страстни хора. В. Мутафчиева, СД, 297. Колкото и различни по външност и характер, тези двамата бяха хора прями, поривисти и неудържими. Ст. Дичев, ЗС I, 116. Поривист и вихрен в политическия си живот, Величков беше мил и благ в частния и добродушен, и весел. СбЦГМГ, 202-203. // За характер, движение — темпераментен. Борислав, велик воевода, 30-годишен младеж, красив и юначен. Характер буен и поривист. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 5. Людмила със замислена усмивка наблюдаваше чевръстата шетня на приятелката си, чиито черни подрязани коси се мяткаха от поривистите движения. Ем. Манов, ДСР, 16. Воинът с поривисто движение хвана с две ръце лявата ръка на Геометър и му каза развълнувано: — Прости ми, че не чувах, както трябва, думите ти. А. Дончев, СВС, 33. Челото му е високо, походката енергична, движенията поривисти, [следователят] напомня невротик, но за разлика от нерваците неговите жестове са винаги точни, някак си преброени и без тикове. Р. Сугарев, СС, 158. Вървежът на тая жена бе поривист, младежки. Ст. Дичев, ЗС II, 325.
2. За смях, страх и др. — силен, неудържим. Последните ѝ думи се удавиха в поривистия смях, който заля целия салон. Ст. Марков, ДБ, 289. Мракът се сгъсти около нас и аз не виждах нищо друго, освен разнищените контури на една прегърбена фигура,.., която ми напомни сянката на Пантата,.. Поривист страх напълни гърдите ми. Ст. Чилингиров, ХНН, 116.
3. За реч, песен и др. — пламенен, страстен. Често говорехме ‑.. — за накипелите борби, сред които според него [Карагьозов] се
раждаше и умираха истински човеци. В такива случаи неговата поривиста и пламенна реч стигаше до своя предел. В. Карагьозов, Избр. пр, 24. В зори рожбата на негова измъчван дух е готова: някоя наивна песен, някой възвишен химн, някоя поривиста и страстна рапсодия. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 143. Жарта на химни поривисти / лъжа от истина дели, — / и дигат се души лъчисти / като ликуващи орли! Т. Траянов, Съч. III, 34.
4. За вятър — силен, буен, напорист. Герган гушеше глава зад гърба на Владо. Вятърът, поривист, задържаше стъпките им. Двамата едва пристъпваха. М. Яворски, ХСП, 303. Откъм северозапад нахлуха грамади от космати, кълбести облаци, задуха поривист вятър. А. Гуляшки, Л, 401. С тънък звън от зелените листа / пада долу сребристия скреж. / Не ехтят ветрове поривисти, / небосклонът е ведър и свеж. Мл. Исаев, О, 18. Дъжд престал, но духал силен, поривист вятър, кой свищял в полуразвалений комин старому дому. С. Радулов, ГМП (превод), 48.
— От рус. поривистый. — С. Радулов, Галерия из Монтионовски премии.., (превод), 1857, 48.