ПОРИВИСТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРИВЍСТО нареч. 1. С проява на бързина и енергичност; бързо и енергично, стремително. Вратата се отваря поривисто. Вътре нахлува заедно с вятъра Деян. Запъхтян от бързане, сам превърнат във вятър. Бл. Димитрова, Лав., 233. — Най-сетне да се видим на светло! — извика гостът, като влезе поривисто в стаята. Н. Стефанова, ОС, 122. Иван скача толкова поривисто, че някаква разхлабена пружина на овехтелия фотьойл остро и дълбоко издрънква. Н. Тихолов, ДКД, 79. Омаломощен и съсипан от ярост, Гранов изведнъж разбра, че губи в този безплоден спор, в който тя [жена му] печелеше и се освежаваше. И той изхвръкна от стаята така поривисто, сякаш в нея живееше дяволът. П. Вежинов, ДВ, 11.

2. С въодушевление; въодушевено. И започна да говори. Той започна изведнъж поривисто, настъпателно, като на митинг. Г. Караславов, ОХ III, 537. — Има ли там хора? — Много! — отвърна поривисто момчето. Г. Караславов, ОХ III, 120. Тъкмо това мислех и аз! — поривисто каза той. — И ще поговоря по тази работа. Т. Генов, ДОД, 62.

3. В изблик на силно чувство; пламенно, страстно. Марийола се отдръпна боязливо зад вратата и,.., се издаде: ще ги види някой. Това стигаше за Бръмбазъкова. Той прекрачи прага и я притисна буйно, поривисто до гърдите си. Ст. Чилингиров, ПЖ, 103. Пристъпи към жена си, парна го топлият упоителен дъх на тялото ѝ и посегна предпазливо към облите ѝ рамене. Тя се отдръпна и той поривисто я притегли към себе си. Б. Несторов, СР, 69. Тя дигна внезапно ръце, обви поривисто шията му и го целуна горещо и продължително. Г. Караславов, ОХ IV, 542. — Не си ли разбрала, че няма сила, няма магия, която да ме отдели от тебе?.. — и той поривисто я притисна до себе си, целуна я. М. Смилова, ДСВ, 229.

4. Със сила; силно, бурно. Духаше поривисто "сибирецът" — както тук наричаха северния вятър. А. Гуляшки, МТС, 69.