ПОРИПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРЍПВАМ, ‑аш, несв.; порѝпам, ‑аш, св., непрех. Диал. 1. Рипам малко, кратко време; порипквам. Идеше му да скочи,.., да събори на земята тоя дебелоглав шишко, да порипа по него. Т. Харманджиев, КЕД, 19. Накрай стои лудо, младо, / та водата матна чека, / матна вода да претече, / да прегази лудо младо, / .., / па до Дона да се фане, / малко оро да порипа. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 29.

2. Само несв. Рипам от време на време, понякога; порипквам.