ПОРИТКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРЍТКВАМ, ‑аш, несв.; порѝткам, ‑аш, св., непрех. 1. Риткам малко, кратко време. Тя остана да гледа въз Панча като залисана.. и детето си заряза недоповито, като го остави да поритка с краченцата си. Т. Влайков, Съч. II, 127. Една ми мъжка рожбица / със крачката поритка. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 206.

2. Само несв. Риткам от време на време, понякога.